Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
почестта`, +мн. по`чести, +ж. Външен израз на уважение, почит.
Няма почест в сигурния успех, но много може да бъде извлечено от сигурния провал. Ан Ландърс
Почест към отишлите си без време, но геройски изпълнили служебния си дълг, огнеборците отдадоха с минута мълчание пред пожарните автомобили с включени сирени и маяци. Източник: интернет
В качеството на почест към оцелелите членове на екипажа и техните потомци получават правото да добавят думата „Емден“ към своите фамилии. Източник: интернет
Руските митрополити са се отличавали по онова време от другите епископи и от архиепископите само по почест. Източник: интернет
Но в Израел, от чиито земи е тръгнала мъдростта, че "пророк без почест не бива, освен у дома си и сред роднини", Паси удари на камък. Източник: интернет
Стойка "За почест" пред Полковник Л.Иванова, и После Натисни тук! Източник: интернет
honour