Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
почитта`, само +ед., +ж. Уважение, което се оказва на някого или на нещо. _Покланям се с почит. Имам почит._
Ако живеете достатъчно дълго, вие ще станете обект на почит - примерно така, както стара сграда. Катрин Хепбърн
На хората е дадена фалшива алтернатива: изборът между непросветена вяра и просветлено неверие. Повечето интелектуалци изглежда отдават почит на втория вариант. Ойген Древерман
Това беше религията, с която бях възпитан: почит към човешкото творчество и силата на идеите. Рей Кързуайл
Бог има толкова дълбока почит към нашата свобода, че по-скоро ни пуска свободно да идем в Ада, отколкото да бъдем принудени да отидем в Рая. Дезмънд Туту
Ако твоят чист и неопетнен ум можеше да ме докосне, скъпи Хайдн..., защото никой няма по-голяма почит към тебе, отколкото имам аз. Франц Шуберт
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит. Българска поговорка
tribute