похитител
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
похити`телят, похити`теля, +мн. похити`тели, +м. Човек, който похищава.
Синоними
Производни думи
Примери
Оказал се герой защото тъпият похитител го подгонил и тяака го заловили.
По-късно полицията съобщи, че арестуваният похитител е имал експлозиви по тялото си, но те не са били готови за взривяване.
Другият похитител се движил с друг автомобил след тях.
Разпечатани и разпространени били плакати с образа на предполагаемия похитител и снимка на изчезналото момче.
За да поддържат атмосферата на терор, похитителите заплашват да убият 50 заложника за всеки убит от полицията похитител и 20 души за всеки ранен.
Преди месеци обаче Антония Петрова пристана на своя годеник и похитител Александър Бередин.
Превод на английски език
abductor