поклонение
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. поклоне`ния, +ср. Обикн. +ед.
#1 Посещение на свещени места.
#2 Отдаване на почит (на покойник).
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Животът на добротата е основният смисъл на божественото поклонение.
Животът е поклонение. Мъдрият човек не почива край крайпътните ханове. Той тръгва директно към безграничното владение на вечното блаженство, неговата крайна цел.
Светиите трябва да бъдат мъртви, в противен случай изискват поклонение и стават тирани.
Преклонението на Бог заради желания, е поклонение на желанията.
Всяко поклонение е изстреляно погрешно, което не е насочено към и ръководено от мислите за силата на Бог, от чиято помощ се нуждаем.
Целта на поклонението не е почивка и отдих - да се избяга от всичко това. Да тръгнеш на поклонение означава да хвърлиш предизвикателство към ежедневието.
Превод на английски език
worship