Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. поли`чби, +ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. _Добра поличба._
Най-добрата поличба за успех на човека в неговата професия е да смята, че той е най-добрият на света. Джордж Елиът
Роуз Бътлър може да е малко по-малко злата близначка на Луиз Спатула. Всеки път, когато пристигнем в града, тя седи на хълма като лоша поличба. Кат Кроули
Доброто начало е добра поличба. Пиндар
Аз лично приемам като добра поличба това, че първото бебе, родено в община Дупница, е от Бистрица. Източник: интернет
Имаше и много коментари, които свързаха злата поличба с актуалните политически събития. Източник: интернет
Най-добра поличба е, ако са по 12, на дузини, като месеците в годината, като числата на часовника и прочия. Източник: интернет
omen