Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. поми`нъци, (два) поми`нъка, +м. Дейност, чрез която се прехранва човек. _Поминък на населението._
Британският репортер Киан Бексте също се включи: „Холандските фермери се борят, защото това не е просто техният поминък, това е тяхно право по рождение, обхващащо векове назад. Източник: интернет
Благодарение на този съпътстващ поминък семейството успяло да изучи и двете си деца. Източник: интернет
Борисов заяви, че неговата партия винаги са безкрайно много са уважавали бизнеса, инвеститорите и работодателите, особено в последните 2 години как дават поминък на българските граждани. Източник: интернет
Бубарството и копринарството столетия са били основен или спомагателен поминък на населението. Източник: интернет
Българската помощ бе разрешана през 2013 г. с условие, че тя ще стимулира преминаване към алтернативен поминък на близо 40 000 тютюнопроизводители. Източник: интернет
Вторият основен поминък е лозарството. Източник: интернет
livelihood