Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. заная`ти, (два) заная`та, +м.
#1 Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. _Уча занаят. Практикувам занаят._
#2 Професия, занятие. _Занаятът ми е да пиша книги._
#3 Професия, практикувана без творчески дух. _Смятат изкуството за занаят._
* _От занаята (е)._ — За жена — проститутка.
* _Изпичам се в занаята._ — Научавам се добре да върша нещо.
* _Хващам занаят._ — Научавам занаят.
И вярвам, че най-добрият процес на учене от всякакъв вид занаят е просто да се гледа работата на другите. Уоле Шоинка
Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца. Шандор Петьофи
Сериозността е занаят. Лекомислието е изкуство. Дон Аминадо
Да лаеш също е занаят. Арменска поговорка
Занаят не тегли глад. Българска поговорка
Занаят да се учеше с гледане, кучето щеше да е касапин. Българска поговорка
craft