укор
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. у`кори, (два) у`кора, +м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. _Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по дъщеря си._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Сърцата на богатите са втвърдени. Съществуването на бедните е укор за тях.
Безработицата е голяма трагедия. Човекът, който се занимава с безнадеждно търсене на работа, за да спечели хляб за децата си, е жив укор на цивилизацията.
Имате способности и хора, които никога не ви прощават за това. Самото ви съществуване им е постоянен укор.
Всъщност не само жените срещат укор и неразбиране, когато споделят избора си да не създават поколение.
Изгледали го учудено и му отговорили с укор - нима само той е странник в Йерусалим, но дори да идва от някой далечен град, как може да не е научил за случилото се, за което целият град говорел.
Ако остане така политическата квота в прокурорската колегия, следващият укор, който ще получаваме от всички европейски институции, е, че политическата квота доминира по отношение на разследването.
Превод на английски език
reproach