повелител
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
повели`телят, повели`теля, +мн. повели`тели, +м. Човек, който заповядва; господар.
Синоними
Производни думи
Примери
На дружбата не й трябва ни роб, ни повелител. Дружбата обича равенството.
Дори жената да е кралица, любовникът винаги ще бъде нейн повелител.
Този, който служи на господаря, е преследван от омразата към хората, който служи на своя народ - губи благоразположението на своя повелител.
Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (в народните вярвания той побеждава ламята и отключва изворите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Асирийският повелител приема покорството на близки и далечни васали – Лидия, Урарту, персите, източните араби.
Превод на английски език
arbiter