предание
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. предания, +ср. Разказ за миналото, който се предава от уста на уста; мит, легенда, приказка.
Синоними
Производни думи
Примери
Че любовта е – по предание – един съюз – душа в душа, съединено съчетание, съдбовно сливане в сияние, Но и ... двубой. Не, не греша...
И то се отделя за къщата и се пази до следващия Великден, когато има предание, че по него се гадае каква ще бъде годината", разказва Дияна Начева.
Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от Св. Симеон Метафраст (X век), според което Св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство.
Синодът изрази надежда, че най-младата в семейството на автокефалните православни църкви "твърдо ще съхрани светата православна вяра в чистота и непорочност и ще бъде вярна на православното канонично предание", съобщава агенция "Интерфакс".
Другото предание е, че самата вода минава през златни жилки, която дава лечение на водата.
На Атон обаче се разказва следното предание.
Превод на английски език
tradition