Съществително име - ед. ч.
+мн. сказания, +ср. Митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка.
Ала красотата на едно сказание много често е пътеводителка към истината. Източник: интернет
Той бе от най-именитите български писатели на исторически романи, а едни от най-известните му произведения са „Време разделно“ и „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“. Източник: интернет
Автор е на апологичния трактат „Сказание о писменех“, което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само „ Източник: интернет
Българският град е посочен в „Сказание за Енох Исая“: „Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. Източник: интернет
В Пандековото сказание от XIII век дори се казва, че градът “облудял”, т.е. потънал в блуд. Източник: интернет
Като повечето литература от периода Хеян писана от жени „Сказание за Генджи“ е написана основно (най-вероятно дори изцяло) на кана (японска сричкова писменост). Източник: интернет
saga