Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. развръзки, +ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.
Най-сигурният път към мирната развръзка е да не се отлостват вратите и кротко да се спи, докато бурята бушува. Маргарет Атууд
Шекспировата традиция за развръзка на една трагедия е да се изпълни сцената с трупове и да се наложи доста съмнителна справедливост. Амос Оз
Многото сватби не са нищо друго освен трагическа развръзка на комедията. Юлиус Щетенхайм
Бившият директор на Института по психология към МВР изрази становище, че щастливата развръзка със Сашко се крие в заболяването му. Източник: интернет
Всички се радваме на щастливата развръзка, но трябва да стане ясна истината", уточни Милева. Източник: интернет
Всеки месец читателят среща в центъра на събитията различен герой, като плавно пред него започва да се сглобява пъзел от наглед несвързани разкази, който може би води към развръзка. Източник: интернет
denouement