Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8
+мн. конци`, (два) коне`ца, +м. Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане. _Шия с червен конец. Конецът ми се къса. Хирургически конци._
* _Съшит с бял конец._ — +Разг. Плитко измислено, съчинено, скроено.
* _Като под конец._ — Абсолютно точно, под права линия.
* _Обърквам конците._ — +Разг. Забърквам, заплитам нещо, изпадам в трудно положение.
* _От игла до конец._ — +Разг. От край до край.
----
+м., само +ед. +Остар. Край, завършек. _Ще има ли тази работа конец? Днес сложих конец на книгата._
По-лесно е да чистиш конец с бодлива тел, отколкото да признаеш, че харесваш някой в средното училище. Лори Халсе Андерсен
Човекът не тъче мрежата на живота, той е само конец в нея. Всичко, което прави, той прави за себе си. Марло Морган
Живот. Твърд и здрав като камък една минута, а след това висящ на конец на следващата. Алън Тичмарш
Аз изкарвам парите си като адвокат зад граница, имам дете и поддържам дома си под конец. Източник: интернет
В близост до тялото на момичето са открити скалпел, ножици, игла и конец. Източник: интернет
Възрастни хора по селата препоръчват като предпазна мярка да се завърже червен конец, символ на Божия агнец, на бравата. Източник: интернет
thread