Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. самотници, +м.
#1 Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. _Живее в планината като самотник. Дъб самотник._
#2 Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. _Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение._
#3 +Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.
Аз не съм самотник. Трябва да имам партньор в живота. Дик Ван Дайк
А на геополитическия фронт Радев се очерта като самотник в ЕС, който може да търси съмишленик евентуално само в лицето на Виктор Орбан. Източник: интернет
Бялата мухоморка, брат албинос на зелената, самотник с дебел крак, срастнал с шапката му, ливадният боздуган на смъртта. Източник: интернет
Има нещо притегателно у съзерцателния самотник, у когото сетивата работят на други обороти. Източник: интернет
В тази игра не си самотник, но и не заставаш срещу съперник, защото всъщност играеш спрямо себе си и спрямо игрището. Източник: интернет
Вместо като самотник, той се описва просто като „мълчалив човек“ и журналистите, които са го интервюирали, признават, че е „човек, който не говори много“ Winona Kent. Източник: интернет
loner