пустинник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. пустинници, +м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.+прил. [[пустиннически]], пустинническа, пустинническо, +мн. пустиннически.

Синоними

отшелник самотник монах аскет постник инок исихаст анахорет

Производни думи

пустинника пустинникът пустинници пустинниците пустиннико

Примери

Едва сега дякон Яков разбрал защо епископът му поръчал непременно да се отбие при тоя пустинник. Източник: интернет

След навършване на пълнолетие станал монах, после пустинник, живеейки в непрестанен труд и молитви. Източник: интернет

Според една по-различна версия на същата легенда светецът пустинник обаче бил смятан за магьосник и бил прогонен от Гърбинската пещера, както бил прокуден и по-рано от жителите на Скрино. Източник: интернет

Църквата улеснява османското нашествиеГригорий Синаит произхождал от много заможен род, но загърбил богатството и станал монах пустинник. Източник: интернет

Подобно значение на отшелник и пустинник имат и думите еремит / хермит ( ). Източник: интернет

Превод на английски език

desert

Думи и термини с близки букви

пустинна костенурка пустинната пустинни пустинника пустиннико пустинникът