Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. пустинници, +м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.+прил. [[пустиннически]], пустинническа, пустинническо, +мн. пустиннически.
Едва сега дякон Яков разбрал защо епископът му поръчал непременно да се отбие при тоя пустинник. Източник: интернет
След навършване на пълнолетие станал монах, после пустинник, живеейки в непрестанен труд и молитви. Източник: интернет
Според една по-различна версия на същата легенда светецът пустинник обаче бил смятан за магьосник и бил прогонен от Гърбинската пещера, както бил прокуден и по-рано от жителите на Скрино. Източник: интернет
Църквата улеснява османското нашествиеГригорий Синаит произхождал от много заможен род, но загърбил богатството и станал монах пустинник. Източник: интернет
Подобно значение на отшелник и пустинник имат и думите еремит / хермит ( ). Източник: интернет
desert