отшелник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. отше`лници, +м.
#1 +ист. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
#2 +Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.
+прил. [[отше`лнически]], отше`лническа, отше`лническо, +мн. отше`лнически. _Отшелнически живот._

Синоними

Производни думи

Анаграми

Примери

Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец. Алфред Нобел

Клиенти им споделят, че понякога се случва да се превърнеш в отшелник, ако не отидеш на специално организираните събития, и внимават да не е досадно. Източник: интернет

Когато на запад са измисляли национализма на тези земи Българите са били крепостни селяни, които са гледали кокошки и ако някой е могъл въобще да пише е бил отшелник в някой църква в скала или вкопан 2 метра под земята. Източник: интернет

От доста време Георги бил като отшелник, живеел във вилната зона над града на Вазов, пише "Блиц". Източник: интернет

Свети Стилян Детепазител живял в V-VI век. Той бил също от Пафлагония и като християнски отшелник и молитвеник станал известен с грижата си за децата и за семействата, които желаели да имат деца или да ги запазят в телесно и душевно здраве. Източник: интернет

При това самота не на отшелник, не, това не би било достатъчно - Кафка имал нужда от самотата на мъртвеца. Източник: интернет

Превод на английски език

hermit

Думи и термини с близки букви