бяс
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2
Значение
бесъ`т, беса`, само +ед., +м.
#1 Смъртоносна заразна болест по животните, която поразява централната нервна система и която може чрез ухапване да се предаде на човек.
#2 +Прен. Силна ярост, злоба, настървеност. _Обзема ме бяс._
----
бесъ`т, беса`, +мн. бесове`, (два) бя`са, +м. В суеверните представи — зъл дух; дявол.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Аз не виждам никаква вина при него, че не споделя русофобския бяс на българския министър-председател.“
Британските таблоиди, отвързали се от стандартите на журналистиката, докараха населението до онзи бяс, с който то гласува да напусне ЕС.
В паспорта задължително трябва да бъде отразена ваксина против бяс, както и данни на кучето и собственика.
Задължително обаче трябва да се транспортират в клетка или транспортен контейнер с определени размери, както и да са маркирани, да са на поне 3 месеца и да имат поставена ваксина против бяс.
Либерастите направо бяс ги хваща от названието на протеста - "Конвой на СВОБОДАТА".
От малария до бяс, те съставляват около 60% от всички инфекциозни заболявания при хората, а Центровете за контрол на заболяванията изчисляват, че „3 от всеки 4 нови или възникващи инфекциозни заболявания при хората идват от животни“.
Превод на английски език
rabies