Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. _Разумът го напусна._
#2 Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. _Бабата учи на ум и на разум._
Аз станах луд, с дълги паузи от ужасен здрав разум. Едгар Алън По
В младостта е възможно да се отличаваш с мъжество, но в старостта е необходим зрял разум. Бион
Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст. Алберт Айнщайн
Изяществото за тялото е същото, като здравият разум за ума. Франсоа дьо Ларошфуко
Философията на един век - това е здравият разум на следващия. Хенри Уорд Бийчър
Ум и разум с пари не се купуват. Българска поговорка
intellect