Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38
+мн. слуги, +м.
#1 Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. _Той има двама слуги._
#2 +Прен. Който служи раболепно и всеотдайно на друг; който е безпрекословно съгласен, покорен. _Слуга на жена си. Слуга на директора._
#3 +Прен. Който работи за чужди интереси. _Слуги на великите държави. Слуга на двама господари._
За да бъде господар, политикът се представя за слуга. Шарл дьо Гол
Правителството като огъня е опасен слуга и чудовищен господар. Джордж Вашингтон
Интуитивният ум е свещен дар, рационалният ум е верен слуга. Ние сме създали общество, което почита слугата и е забравило подаръка. Алберт Айнщайн
Всеки, който върши грях, слуга е на греха. Иисус Христос
Човекът, превъзмогнал слабостите, които имам, ми е господар, пък бил той и мой слуга. Йохан Волфганг фон Гьоте
По-добре господар в ада, отколкото слуга в рая. Джон Милтън
servant