Глагол, тип 177
слухтиш, +мин. св. слухтях, +мин. прич. слухтял, +несв.
#1 Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. _Слухти пред вратата да чуе какво става._
#2 +Прен. +Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. _Цял ден слухти какво се говори за шефа._+същ. [[слухтене]], +ср.
hearing