спътник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. спътници, +м.
#1 Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. _Спътникът ми се оказа интересен човек._
#2 +Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. _Космически спътник. Луната е спътник на Земята._
#3 +Прен. Съпътстващо обстоятелство. _Вечен спътник ми е самотата._+прил. [[спътнически]], спътническа, спътническо, +мн. спътнически.
* _Спътник/спътница в живота._ — Съпруг или съпруга.
* _Изкуствен спътник._ — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.

Синоними

Фразеологични изрази

Производни думи

Примери

Страхът е обичайният спътник на греха. Николай Велимирович

Търпението е спътник на мъдростта. Августин

Обичайте книгата от цялата си душа! Тя не е само вашият най-добър приятел, но и докрай верен спътник. Михаил Шолохов

Надеждата - обичайно лоша за употреба, макар и много добър спътник. Джордж Халифакс

Падението е неизменен спътник на страхът, и самият страх е чувство на пустота. Осип Манделщам

Доброто оръжие е добър спътник. Адигейска поговорка

Превод на английски език

companion

Думи и термини с близки букви