граница
Части на речта
1. граница - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. Граница - Име на място
Значение
+мн. гра`ници, +ж.
#1 Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. _Държавна граница. В границите на града._
#2 +Прен. Мислена линия, преграда между две явления. _На границата между живота и смъртта._
#3 +Прен. Предел, допустима норма. _Това минава всякакви граници на приличието._
+прил. [[грани`чен]], грани`чна, грани`чно, +мн. грани`чни. _Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление._
* _Зад граница._ — В чужбина.
Синоними
Антоними
Вижте всички антонимиХипоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
За любовта няма възраст, граница или смърт.
Домът трябва да бъде център, но не и граница на света на жените.
Субектът не принадлежи на света, но той е граница на света.
Не можеш да продължиш да жертваш някой друг само защото сам си бил жертва - трябва да има граница.
Всяка граница е начало, както и край.
Моята работа изследва границата между рационализма и суеверията и колебливата граница между двете.
Превод на английски език
border