1. граница - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. Граница - Име на място
+мн. гра`ници, +ж.
#1 Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. _Държавна граница. В границите на града._
#2 +Прен. Мислена линия, преграда между две явления. _На границата между живота и смъртта._
#3 +Прен. Предел, допустима норма. _Това минава всякакви граници на приличието._
+прил. [[грани`чен]], грани`чна, грани`чно, +мн. грани`чни. _Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление._
* _Зад граница._ — В чужбина.
За любовта няма възраст, граница или смърт. Джон Голзуърди
Домът трябва да бъде център, но не и граница на света на жените. Маргарет Тачър
Субектът не принадлежи на света, но той е граница на света. Лудвиг Витгенщайн
Не можеш да продължиш да жертваш някой друг само защото сам си бил жертва - трябва да има граница. Едуард Саид
Всяка граница е начало, както и край. Джордж Елиът
Моята работа изследва границата между рационализма и суеверията и колебливата граница между двете. Дейвид Алмънд
border