страх

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Значение

страхъ`т, страха`, +мн. страхове`, (два) стра`ха, +м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. _Ръцете му трепереха от страх._
* _Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е._ — Страхувам се.
* _Вземам страха (на някого)._ — Плаша.
* _Имам стра`ха._ — Страхувам се.

Синоними

Вижте всички синоними

Фразеологични изрази

Производни думи

Анаграми

Примери

Има три капана на сатаната, крадящи радостта и мира в душата: - съжаление за миналото - страх за бъдещето - неблагодарност за настоящето. Антоний Велики

Колкото по-малко страх изпитваш, толкова по-малка е опасността. Тит Ливий

Най-голямата любов е достойна за такъв човек, който, бидейки най-могъщият, не вдъхва страх. Плутарх

Не прави зло – няма да живееш в постоянен страх. Шумерска поговорка

Умрялото магаре от вълка не го е страх. Българска поговорка

Ако те е страх от вълци, не ходи в гората. Руска поговорка

Превод на английски език

fear

Думи и термини с близки букви