Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. трево`ги, +ж.
#1 Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. _Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги._
#2 Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария. _Бия тревога. Какво трябва да се прави при въздушна тревога?_
* _Бия тревога._ — Предупреждавам за някаква опасност.
Никога не е имало и никога няма да има място на земята, където да няма тъга. Единственото възможно място без тревога е сърцето, когато Бог обитава там. Никон Оптински
Когато ситуацията е безнадеждна, няма място за тревога. Едуард Аби
Писателите, поне авторите на художествена литература, винаги са пълни с безпокойство и тревога. Питър Кери
Кой живее в най-голяма тревога за работата си? - Този, който е на висок пост и се старае да съхрани благополучието си. Биант
Свободата носи със себе си тревога. Роло Мей
Способността да бъдеш самият себе си зависи от способността да се срещнеш със своята тревога и да се движиш напред, въпреки нея. Роло Мей
alarm