свършек
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+м., само +ед. Свършване, край. _До свършека на света. Запасите ни са на свършек._
Синоними
Антоними
Производни думи
Примери
Въпрос към майката за евентуалния свършек на света.
В държавната стратегия от предишното правителство на Кобурга е написано, че при свършек на сегашния електорат ще се внасят азиатци.
Мнозина узреха в тие чудесии поличба като за свършек на света.
Историите се пресичат или понякога направо се сблъскват – трагично и фатално, макар че дори фаталният свършек на една история тук поражда началото на друга.
През 1899 г. написва първата си научно-популярна статия, подбуден от ширещите се из града слухове за свършек на света.
Превод на английски език
end