Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. светини, +ж.
#1 Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. _Тази икона е светиня._
#2 Нещо много скъпо, на голяма почит. _Знамето е светиня за бойците. Този дом е светиня за нея._
Благодатният огън символизира чудотворната светлина на Възкресението на Христос, за която говори още апостол Петър, и се смята за светиня за вярващите. Източник: интернет
Като Кюстендилец съм радостен, че не допуснахме тази вековна светиня да се срине и успяхме да осигурим средствата за нейната реставрация. Източник: интернет
За това се похвали самият Калайджиев, за когото мустакът е не само светиня, но и запазена марка през последните десетилетия. Източник: интернет
"Идеята за изграждане на българската светиня естествено се ражда в периода на събуждането, на всенародния български подем, на разцвета на българската духовност и култура, който с гордост наричаме Българско възраждане. Източник: интернет
И председателя се е запътил натам, а масово ще жалеят за хора съсипали светиня на почти 200 години. Източник: интернет
Министър Минеков сподели, че трябва да благодарим на турските власти и държава, които поеха огромна част от реставрацията на българската светиня. Източник: интернет
shrine