Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
+мн. светилища, +ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение.
Море! Ти си истинското мистериозно светилище на музите. Колко много разказваш, колко те караш да си представяш! Плиний Стари
Археолози и историци смятат, че нищо чудно той да е изграден върху много старо езическо светилище. Източник: интернет
Божинович каза, че автобусът е превозвал поклонници до католическото светилище на Дева Мария в с. Меджугорие, Босна и Херцеговина. Източник: интернет
Богато украсената сграда със своя куполообразен мраморен храм и светилище е придобила известност сред любителите на архитектурата. Източник: интернет
Божият храм е построен върху някогашно тракийско светилище. Източник: интернет
А инак на Рутка съм намислил да се прежаля да ѝ поругая духовното светилище, пък после ще ѝ се извиня и аз. Източник: интернет
sanctuary