тайфа
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. тайфи`, +ж. _Разг._ Група хора, обикн. с лош характер, с лоши прояви. _Тайфа безделници._
Синоними
Вижте всички синонимиПроизводни думи
Примери
Цяла нова тайфа от (предимно) млади мъже, израснали в зората на новото хилядолетие, извика от миналото призрака на Лудвиг фон Мизес и други корифеи от австрийската школа по икономика.
С велосипеди по крайбрежната алея, в синьото лято на града, с вярната тайфа приятели (Ясен Атанасов, Алена Вергова, Мартин Методиев).
Андон Китанов, който е водил тайфа от не повече от 15 души, строи във Велешко църквите „
В 1850-1851 зографската тайфа, водена от Мануил и съселянина му Константин Йоану, изработва по-голямата част от иконите на красивия иконостас в охридската църква „
В „Крякаща тайфа“ живеят заедно с Доналд, този път под формата на тийнеиджъри.
Води тайфа от 70 души, която прави предимно тавани.
Превод на английски език
crew