Съществително нарицателно име, среден род, тип
+мн. цветя`, +ср.
#1 Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен орган. _Пролетни цветя. Цветята са най-хубавият подарък._
#2 Цвят от такова растение заедно с част от стъблото. _Бера цветя. Бяло цвете._
#3 +Прен. Само +ед. Нещо хубаво, добро, качествено.
* _Гледам (някого) като цвете в саксия._ — Гледам прекалено много, задоволявам всички прищевки, глезя.
* _Не съм цвете (за мирисане)._ — +Разг. Не съм добър човек, лош съм.
Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете. Епикур
Едно цвете не може да цъфти без слънце и човек не може да живее без любов. Макс Мюлер
Без жертви, без усилия и лишения не могат да живее в света: живота - не е градина, в която расте само едно цвете. Иван Гончаров
Любовта към свободата е като цвете в тъмницата; само в затвора разбираш цената на свободата. Хайнрих Хайне
С едно цвете пролет не става. Румънска поговорка
Младост без любов - пролет без цвете. Българска поговорка
flower