Глагол, тип 186
удъ`ржаш, +несв. и [[удържа`]], +св.
#1 +Кого, какво. Едва успявам да държа нещо тежко. _С мъка удържам тежкия куфар._
#2 +Кого, какво. Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам. _Едва удържам колата по надолнището. Удържам го да не си подаде оставката._
#3 _На кого/на какво._ Успявам да противостоя; издържам. _Платната едва удържаха на вятъра. Не можах да удържа на натиска._
#4 Задържам част от сума; правя удръжка. _Удържа пари за заема._
__удържам се/удържа се.__ — Сдържам вътрешен напор, желание. _Едва се удържах да не избухна. Удържам се да не се изсмея._
* _Удържам/удържа обещание/дума._ — Спазвам, изпълнявам обещанието си.
Бях бунтар като ученик и пиех за да съм различен, а резултатът днес е, че съм най-стандартен алкохолик на 35. Реализирах се много добре професионално и социално, но въпреки това имам проблеми с пиенето и едва се удържам. Източник: интернет
И продължих да удържам на обещанието си да не рисувам карикатури, дори когато компартията вече не съществуваше. Източник: интернет
Трябваше да удържам фронта, да съм им опора. Източник: интернет
Трудно се удържам и раменете ми потрепват от смях. Източник: интернет
deduct