Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. на`меци, (два) на`мека, +м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загатване. _Не разбрах намека му._
Статистиката беше магия като тази: те можеха да ви кажат с почти сигурност, че нещо ще се случи, без намек кога или къде. Хю Хауи
Смехът, който споделиха, изпълни стаята, изстрел на опияняваща топлина като първия намек за лятото. Бали Каур Джасвал
Приемането, че огъня е начало на живота, се среща във всички области, при това без ни най-малък намек за доказателство. Гастон Башлар
Въпреки че историята на Джордж и Лени в "За мишките и хората" завършва с депресираща нотка, в нея има особена аура на човешкото достойнство, намек за изкупление. Джей Парини
Пазарът на петрол е особено чувствителен дори към намек за разширяване или свиване на предлагането. Джеймс Суровецки
За умния и намек е достатъчен. Ирландска поговорка
allusion