Глагол, тип 186
устремя`ваш, +несв. и [[устремя`]], _св.; какво._
#1 Насочвам със сила към определена цел. _Устремявам усилията си._
#2 +Прен. Насочвам стремително, изцяло; отправям. _Устремявам към него поглед, пълен с омраза. Устремявам чувствата си._
__устремявам се/устремя се. 1.__ — Стремително се насочвам, движа се в определена посока. _Всички се устремиха към центъра на града._
#2 +Прен. Съсредоточвам се, насочвам се към желана цел. _Устремиха надеждите си към него._
+същ. [[устремя`ване]], +ср.
aim