Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. узурпа`тори, +м. Лице, което незаконно заграбва власт или чужди пълномощия.
+прил. [[узурпа`торски]], узурпа`торска, узурпа`торско, +мн. узурпа`торски.
Самуил НЕ Е УЗУРПАТОР, защото се провъзгласява за цар, чак след смъртта на законният цар-Роман. Източник: интернет
В очите на Калибан Просперо и узурпатор и решава да разгневи него и дъщеря му. Източник: интернет
Въпреки че император Ираклий се опитва да договори мир, Хозрой ІІ отказва да преговоря, считайки го за поредния узурпатор. Източник: интернет
Коментирайки тази стъпка на Токвил, биографът Хосе Епстейн заключава: „Токвил никога не може да се насили да служи на човек, който се смята за узурпатор и деспот. Източник: интернет
Обичаят позволявал на сената на признае узурпатор за император, с което Василиск става новият законен владетел. Източник: интернет
Описан като сложен, противоречив образ, Иванко е узурпатор и тиранин, но усеща угризения за извършеното убийство. Източник: интернет
usurper