възпитаник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. възпи`таници, +м.
#1 Този, когото възпитавам, уча. _Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник._
#2 Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение. _Възпитаниците на университета._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят.
Атанас Божурски, възпитаник на ПГСАГ „Васил Левски“ и Яна Стамболиева, експерт към общинска администрация припомниха моменти от живота и делото на Левски.
Аз съм шокиран, че възпитаник на Харвард може да каже такова нещо.
Веско Ешкенази е световноизвестен български цигулар, възпитаник на Националното музикално училище „Любомир Пипков” и Националната музикална академия „Проф.
Атанас Георгиев Иванов е бивш възпитаник на ОУ „Св.
ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ е световноизвестен български цигулар, възпитаник на НМУ "Любомир Пипков" и Националната музикална академия "Проф.
Превод на английски език
graduate