Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. учени`ци, +м.
#1 Дете или младеж, който посещава училище. _Учениците излизат във ваканция за Коледа._
#2 Последовател в теория, в изкуството, в науката.
* _Частен ученик._ — Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище.
+прил. [[учени`чески]], учени`ческа, учени`ческо, +мн. учени`чески. _Ученически стол._
Всеки брак съдържа аристократ и селянин. Учител и ученик. Джон Ъпдайк
Учителя не открива истината, той е проводник на истината, която всеки ученик трябва да открие сам за себе си. Добрия учите - единствено катализатор. Брус Лий
Класиките ни учат, че отношенията между учител и ученик заема второ място след отношенията между родители и деца. Лиза Сий
Като всички родени учители, той беше преди всичко ученик. Стивън Пресфийлд
Самоукият обикновено има лош учител и още по-лош ученик. Хени Янгмен
Ако наш познат ученик получи виден държавен пост, ние се радваме за него, но се тревожим за бъдещето на нашата страна. Бил Вон
pupil