Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от велможа
Е, можете да си представите: да отговаряш по тоя начин на велможата, който стига да каже само една дума и ще хвръкнеш така, че и дяволът не може да те намери Ако на хора като нас някой чиновник, един чин по-малък, ни каже нещо подобно, ще бъде грубост. Източник: интернет
Министърът или велможата доближава тогова, оногова: "Вие за какво? Източник: интернет
На велможата, разбира се, му станало вече досадно. Източник: интернет
В имението на Анджей в Любич се провеждат разгулни празненства и слуховете за непристойното поведение на велможата и неговата свита достигат до Панна Александра, наричана и Оленка. Източник: интернет
Велможата Симо усеща нещо лошо у Иванко, някаква опасност за царството. Източник: интернет
Велможата отговаря: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?“ Източник: интернет