Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от велможа
Бахрам свиква събрание на велможите, разкрива пред тях престъпленията на везира и го съди. Източник: интернет
Велможите ти, същински Караибрахимовци, безчинстват в отцепени от света феодални владения – иначе български територии. Източник: интернет
Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Източник: интернет
Плутарх, „Александър“, 75 След смъртта му започват противоречия между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. Източник: интернет
Погребан е по желание на велможите си в църквата „ Източник: интернет
Това е типична дреха за велможите в раннохристиянска Картли. Източник: интернет