велможите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от велможа
Примери
Бахрам свиква събрание на велможите, разкрива пред тях престъпленията на везира и го съди.
Велможите ти, същински Караибрахимовци, безчинстват в отцепени от света феодални владения – иначе български територии.
Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата.
Плутарх, „Александър“, 75 След смъртта му започват противоречия между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано.
Погребан е по желание на велможите си в църквата „
Това е типична дреха за велможите в раннохристиянска Картли.