Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
типъ`т, типа`, +мн. ти`пове, (два) ти`па, +м.
#1 Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. _Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето_ _и`_ _е от друг тип._
#2 Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. _Харесват ми този тип хора._
#3 Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. _Тип на скъперник. Типът на малкия човек._
#4 +Прен. Своеобразен, странен човек. _Интересен тип._
#5 _Прен. Разг. Пренебр._ Мръсен, подъл човек. _Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!_
Едва ли мога да си представя тип красота, в която няма меланхолия. Шарл Бодлер
Мускулестият, атлетичен тип не е представител на човешката раса, която е различна във физиката си. Вивиан Уестууд
Така че малко ми омръзва да определям един тип филм като американски, а другия европейски или от някъде другаде, защото разделението вече не е вярно. Вим Вендерс
Спорът е разговор от най-лошия тип. Джонатан Суифт
... съвременният човек е реалист, измислил отделна дума за всеки тип автомобил, но само една дума "любов" за да изрази най-разнообразното душевно преживяване. Ерих Фром
Партизанската война е народна война; опитът да се проведе този тип война без подкрепата на населението е прелюдия към неизбежната катастрофа. Ернесто Че Гевара
type