вика

Части на речта

1. вика - Съществително име - ед. ч. непълен член

Производна на вик

2. вика - Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.

Производна на викам

рева ревла вопли

Не може всички да бъдат герои - някой трябва да стои в периферията и да вика ура. Уил Роджърс

Полковник: човек който може да вика на майора. Габриел Лауб

Влизаме сред шумна тълпа, за да заглушим вика на собствената си съвест. Рабиндранат Тагор

Което дяволът не може, вика жената да го направи. Българска поговорка

Който видял вълка - вика, който не видял - дваж вика. Българска поговорка

Да се боиш и от този, дето вика "Яде ми се!", и от този, дето дума "Не ми се яде!". Турска поговорка

crying