Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
вкусъ`т, вкуса`, +мн. вку`сове, +м.
#1 Само +ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.
#2 Само +ед. Усещане на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещане. _Никакъв вкус не усещам. Тия круши нямат никакъв вкус. Лимоните са кисели на вкус._
#3 Склонност, пристрастие, предпочитание. _Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител._ _Имам вкус към такава музика._
#4 Само +ед. Усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното. _Облича се с вкус._
+прил. [[вку`сов]], вку`сова, вку`сово, +мн. вку`сови (в 1 и 2 знач.). _Вкусови усещания._
Провалът е подправката, която придава вкус на успеха. Труман Капоти
Добрият вкус е най-лошият враг на творчеството. Пабло Пикасо
Нашата култура се гради на кафето и бензина, затова първият вкус вече напомня последният. Едуард Аби
Добрият вкус е най-лошият порок, изобретен някога. Едит Ситуел
Любовта към красотата е вкус. Създаването на красота е изкуство. Ралф Уолдо Емерсън
С добри приятели дори и чистата вода има сладък вкус. Китайска поговорка
taste