Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
ядъ`т, яда`, +мн. я`дове, (два) я`да, +м.
#1 Силно раздразнение, злоба, гняв. _От яд удари силно по масата._
#2 Обикн. +мн. Неприятности. _Този стар автомобил ми създава само ядове и грижи._ • [[Изкарвам/изкарам]] или __изливам/излея си яда.__ Ядосан съм и се карам на някого, който е невинен.
* _Яд ме е._ — Ядосвам се, гневя се.
----
ядъ`т, яда`, +мн. я`дове, (два) я`да, +м. +Остар. Отрова.
Току-що бях при моя психиатър и казах: Току-що получих страхотни новини: достигнахме границата от 4 милиона. И ме е яд. Трябва да са 20 милиона. Хауърд Стърн
anger