Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. раздразнения, +ср. Силна възбуда, предизвикана от отрицателни преживявания. _Обхванат от раздразнение._
Човек може да умре от раздразнение. Робърт Шекли
Всеки човек, постигнал успех, с раздразнение гледа на тези, които са му помагали. С раздразнение, а понякога и с презрителна насмешка. Чарлз Пърси Сноу
В органите на реда разсъждението не предизвиква нищо друго освен раздразнение. Микаел Ниеми
-Не искам фалшиви, празни жестове, - отговори тя, в гласа й имаше следа от раздразнение. -Това не е романтично, не е впечатляващо - това е манипулативно. Дженифър Грейсън
В младостта си хората считат, че имат неотменно право на щастие, а след това всяка неприятност се възприема с крайно раздразнение. Джон Кийтс
Втората, от друга страна, не е резултат от отхрачване, а евентуално раздразнение или инфекция, която, ако не се лекува навреме, може да се превърне в хроничен проблем. Източник: интернет
irritation