заточеник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. зато`ченици, +м. Лице, което е изпратено на заточение.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Местното население празнува, а един началник на лагер пита наш заточеник, който говорел добре арабски: Къде е Елена?
Йосиф Поппетров Пелович е български търговец, деец на българското националноосвободително движение, председател на Видрарския частен революционен комитет и Диарбекирски заточеник.
Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ.
През 1916 г. писателят публикува втора версия на романа под заглавието „Соня или в името на любовта към един невинен заточеник“, в който най-скандалните епизоди са смекчени, а някои от имената на героите са променени.
Като заточеник в 1906 година.
Потомците твърдят, че са потомци на Свети Атанасий (р. 1740 г. – и умира като заточеник в Солун през 1794 г.).
Превод на английски език
exile