Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. зато`ченици, +м. Лице, което е изпратено на заточение.
Местното население празнува, а един началник на лагер пита наш заточеник, който говорел добре арабски: Къде е Елена? Източник: интернет
Йосиф Поппетров Пелович е български търговец, деец на българското националноосвободително движение, председател на Видрарския частен революционен комитет и Диарбекирски заточеник. Източник: интернет
Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. Източник: интернет
През 1916 г. писателят публикува втора версия на романа под заглавието „Соня или в името на любовта към един невинен заточеник“, в който най-скандалните епизоди са смекчени, а някои от имената на героите са променени. Източник: интернет
Като заточеник в 1906 година. Източник: интернет
Потомците твърдят, че са потомци на Свети Атанасий (р. 1740 г. – и умира като заточеник в Солун през 1794 г.). Източник: интернет
exile