покорител

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

Значение

покори`телят, покори`теля, +мн. покори`тели, +м. Човек, който покорява, превзема някого или нещо. _Покорител на диваците. Покорител на жени. Покорители на върхове._

Синоними

завоевател поробител окупатор заробител господар победител завладяващ владелец укротител конквистадор покоряващ подчинител

Производни думи

покорителя покорителят покорители покорителите покорителю

Анаграми

крепилото

Примери

Връх Радомир е включен в инициативата на Българския туристически съюз „Покорител на 10-те планински първенци“. Източник: интернет

Алекс е черната овца и покорител на нощта. Източник: интернет

ИМЕНА: Христо, Христина, Христофор, Християна, Георги, Гергана “Бъдещ възторжен покорител поемате в ръцете си, щастливци! Източник: интернет

Там има паметник на новозеландеца Едмънд Хилари, който е първият покорител на Еверест, успял благополучно да слезе от върха. Източник: интернет

А тогава - преди 20 години - нашите са от 151-ия до 155-ия поред покорител. Източник: интернет

Превод на английски език

conqueror

Думи и термини с близки букви

покорилото покорим покорите покорителен покорители покорителите