жрец
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Значение
жре`цът, жре`ца, +мн. жреци`, +м.
#1 В езическите религии — свещенослужител. _Жрецът изричаше заклинания._
#2 +Прен. Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител. _Жрец на изкуството._
+прил. [[жре`чески]], жре`ческа, жре`ческо, +мн. жре`чески.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Когато се завръща след дългогодишно отсъствие в родната си земя, благородният жрец воин Девкалион е ужасèн от очевидния ѝ упадък, причинен от царуването на новата императрица.
Била дъщеря на езически жрец в град Антиохия, област Писидия (днес в Южна Турция).
Автор е на исторически романи “Богомили” (1927), “Мечът на хановете” (1929), “Последният жрец” (1930), “Размирни години” (1934), “Дионисий” (1934), “Детелин войвода” (1936) и др. Пише либретото за операта “Алцек” от Маестро Атанасов.
Като жрец той бил ревностен идолопоклонник и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христос, започнал да я убеждава и наказва, за да се отрече от вярата си.
А седмица по-късно, по подобие на Светото Кръщение, директорът като някакъв жрец на славната българска история поля главата на премиера със "светената" вода.
Ако се съди по издаваните от негово име монети, би могло да се предполага, че най-вероятно става въпрос за Sampsiceramus, наследник на династия от жреци и върховен жрец на соларното божество Елагабал в сирийския град Емеса, дн.
Превод на английски език
priest