Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
жре`цът, жре`ца, +мн. жреци`, +м.
#1 В езическите религии — свещенослужител. _Жрецът изричаше заклинания._
#2 +Прен. Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител. _Жрец на изкуството._
+прил. [[жре`чески]], жре`ческа, жре`ческо, +мн. жре`чески.
Когато се завръща след дългогодишно отсъствие в родната си земя, благородният жрец воин Девкалион е ужасèн от очевидния ѝ упадък, причинен от царуването на новата императрица. Източник: интернет
Била дъщеря на езически жрец в град Антиохия, област Писидия (днес в Южна Турция). Източник: интернет
Автор е на исторически романи “Богомили” (1927), “Мечът на хановете” (1929), “Последният жрец” (1930), “Размирни години” (1934), “Дионисий” (1934), “Детелин войвода” (1936) и др. Пише либретото за операта “Алцек” от Маестро Атанасов. Източник: интернет
Като жрец той бил ревностен идолопоклонник и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христос, започнал да я убеждава и наказва, за да се отрече от вярата си. Източник: интернет
А седмица по-късно, по подобие на Светото Кръщение, директорът като някакъв жрец на славната българска история поля главата на премиера със "светената" вода. Източник: интернет
Ако се съди по издаваните от негово име монети, би могло да се предполага, че най-вероятно става въпрос за Sampsiceramus, наследник на династия от жреци и върховен жрец на соларното божество Елагабал в сирийския град Емеса, дн. Източник: интернет
priest