Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. сановници, +м.
#1 +Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. _Сановниците на краля._
#2 +Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.
Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Източник: интернет
Едни от първите сведения за Дуганово датират още от 1485 г., когато се споменава в османски документ като мюлк на турския сановник Айаз паша. Източник: интернет
Печатът на Мавър, пък показва, че той е припознат и като императорски сановник "патриции и архонт на сирмесиани и българи". Източник: интернет
В края на живота си (той умрял в Египет) обаче, той отново успял да се срещне с него, узнавайки при това, че Йосиф е сановник в тази страна. Източник: интернет
Въпреки това робът или „кулът“ имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение. Източник: интернет
Йосиф бързо спечелва доверието на египетския сановник и става управител в дома му. Източник: интернет
dignitary