Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. злини`, +ж.
#1 Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. _На много хора е направил злини._
#2 Обикн +мн. Нещастие, неприятност. _Войната носи само злини._
#3 Лоша черта на характера. _Само една злина има — че е много ревнив._
Бракът е злина. Който се жени не е добре в главата. Йосташ Дешан
Просто искам да илюстрирам, че българите не за първи път са били облъчени да вярват искрено, че дадена злина е нещо хубаво. Източник: интернет
Ангелус вижда убиването като изкуство, а не спорт и убива единствено заради неподправената злина на постъпката. Източник: интернет
Бързо за смъртните хора злина във замяна приготви: куцият бог всеизвестен по Зевсова воля извая глинена статуя, много подобна на скромна девойка. Източник: интернет
Ама кой каквато злина си направи, никой друг не може да му я стори. Източник: интернет
Браво на България за това, че там се борят с една световна злина, за която ще прочетете в материала на БГНЕС, който ви предоставяме.. Източник: интернет
evil