Съществително име - ед. ч.
злоба`рят, злоба`ря, +мн. злоба`ри, +м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. _Голям злобар._
За г-н Иванов: Кеворк е гнусен злобар, едно време проф. Александър Герчев, създателят на "Етропал", викаше - това арменчето ме кара да ходя Събеседник - повечето хора са правени със сперма, а то е от черна жлъчка. Източник: интернет
Вчера те солих като морска цаца -ама явно не си злобар. Източник: интернет
Затова се е превърнал в такъв озлобен криводзурлат злобар! Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар Дай да го оставим датчанина, той ще си дойде тук през лятото и ще си изкара добре, дай да поговорим за теб - винаги ли си толкова прост и завистлив злобар или това е от наркотиците с които се тъпчете по къмпингите? Източник: интернет
Па мое и злобар да съм, еи на. Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар Форумният злобар вече е на линия, а някакъв червен трол се включи да му помага - това е видно от появилите се минуси. Източник: интернет
mischievous