Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
+мн. аске`ти, +м.
#1 +ист. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник.
#2 +Прен. Човек, който се е отказал от удоволствията на живота.
По време на турнир шахматният майстор трябва да бъде въздържан монах и хищник едновременно. Хищник по отношение на противника и аскет в ежедневния си живот. Александър Алехин
В горната зона на южната стена има остатъци от изображение на монах или аскет с отворен свитък с надпис. Източник: интернет
В 1347 година Дионисий се оттегля като аскет в една пещера близо до върха Атос. Източник: интернет
В отговор на изтеклия клип, Бойко Борисов заявява, че от видеото се вижда, че живее като аскет и че евро банкнотите са аранжировка. Източник: интернет
Като строг аскет Йоаким се прочул сред монашеското братство с похвалното си старание да постоянства в богоугодните дела и „непрекъснато изтезавал тялото си“. Източник: интернет
При последната им среща в дома на Джобс в Пало Алто Айзъксън го попитал защо е дал съгласието си за книгата, след като е водил живот на аскет и се е пазел от вниманието на обществото. Източник: интернет
ascetic