Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. калу`гери, +м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. _Ставам калугер. Подстригвам се за калугер._
Пръв учител на Цачо Каланов бил един калугер от Рилския манастир. Източник: интернет
На най-високата могила е имало манастир, откъдето се предполага, че е дошло и самото име (дервиш – калугер). Източник: интернет
На 15 години майка му го отвежда в манастира „Свети Роман“, за да стане калугер. Източник: интернет
Събрали една група турци и нападнали метоха, в който се намирала квартирата му, за да видят всички как един български калугер е осквренил мохамеданската вяра, като си позволил да прибере в жилището си една мохамеданка. Източник: интернет
Намерил се само един калугер от близкия до това място Черепишки манастир, йеромонах Епифоний, съвременник на тия събития, който построил тая жалка гробница." Източник: интернет
То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия. Източник: интернет
monk