калугер
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. калу`гери, +м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. _Ставам калугер. Подстригвам се за калугер._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Пръв учител на Цачо Каланов бил един калугер от Рилския манастир.
На най-високата могила е имало манастир, откъдето се предполага, че е дошло и самото име (дервиш – калугер).
На 15 години майка му го отвежда в манастира „Свети Роман“, за да стане калугер.
Събрали една група турци и нападнали метоха, в който се намирала квартирата му, за да видят всички как един български калугер е осквренил мохамеданската вяра, като си позволил да прибере в жилището си една мохамеданка.
Намерил се само един калугер от близкия до това място Черепишки манастир, йеромонах Епифоний, съвременник на тия събития, който построил тая жалка гробница."
То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.
Превод на английски език
monk